ТУЕС промени моя живот, а от там и на моите близки. Училището ми даде среда, знания и опит с които на 30 години вече бях постигнал всичките си мечти (в личен и професионален план), а вече приближавайки 40 знам, че най-доброто тепърва предстои.
През тези 20 години работих в стартиращи компании, корпорации и дори сам създадох компания, заедно с други съученици от ТУЕС. Сега тя е част от най-голямата компания в своята сфера. Преди компютрите бяха екзотика, сега са нещо нормално от нашия живот, а предизвикателството е да сме подготвени за утрешния ден. ТУЕС ще ви разкрие тайните на Вселената, вие имате свободата да я завладеете.
Випуск 1999 | VP Cloud and Integrations at Chaos Group
За мен ТУЕС беше страхотна платформа за знания и трайни приятелства. Във всяка фаза от своята кариера - като програмист, дизайнер на симулации на бизнес процеси, мениджмънт консултант и предприемач - продължавам да откривам успели ТУЕС-ари, от които да почерпя опит. ТУЕС наистина е общност със силно чувство за принадлежност, която остава като актив дълго след дипломирането.
Випуск 1999 | VP Training and Certification, Chaos Group
ТУЕС е едно от малкото училища в България, които наистина помагат на учениците си да се научат да мислят. Освен, че получаваш технически умения, които са високо ценени на пазара на труда, в ТУЕС се научаваш на отговорност, тъй като учителите се държат с теб по-скоро като с колега и партньор отколкото като с дете, което трябва да попие даден обем информация.
Випуск 1999 | Ръководител oтдел Инсталационни Инженери в Telelink
В ТУЕС младите хора имат възможност да се докоснат до най-новото в информационните технологии, да се запознаят с най-добрите специалисти на пазара в тази сфера. Паралелно с това те се учат да работят в екип и да бъдат част от един голям колектив. Всичко това полага основите завършилите ТУЕС да бъдат сред водещите и много уважавани специалисти, не само в България, но и в цял свят.
Випуск 1995 | Director Engineering Services in VMware
ТУЕС ми даде както хляб ръцете, така и хоби – прекарвам по 12-14 часа зад екрана всеки ден . Даде ми и много приятели, с които поддържаме здрава връзка. Значи много за мен, това е! А спомени много, трудно е да избера. И все пак…
Помня колко исках да науча за компютрите, след като в къщи се появиха случайно някакви книжки по темата. После отнякъде разбрах за „това училище в Младост“, и заявих вкъщи, че искам да уча там. Помня колко се вълнувах, когато влязохме в компютърната зала за първи път – учехме как да използваме компютър с MS-DOS. Първите 1-2 години нямах домашен компютър и тези часове бяха супер чакани от мен.
Помня разходките през полето до 10- то училище и обратно. Ужасът да те изпитват по литература. Бръмченето на зъболекарската машинка. Тръпката да запишеш 20+ дискети архив с нова игра или инсталацията на Windows 95, и те да се прочетат успешно вкъщи. Тоновете дефектни дискети, които се бяха появили на партера и вземахме десетки с надеждата поне някоя да работи ОК. Кефът да си сметнал правилно някаква безумна двоична аритметика. Да се потиш над схема с операционен усилвател (така не ги разбрах до последно). Да ти мине симулацията на платка. Да отидеш до БАН за най-новата антивирусна програма. Да те заведат организирано на изложение в НДК и да видиш за пръв път cd-rom, звукова карта, 486 и 3D игра с говор и музика…
ТУЕС за мен е една голяма възможност за всички, която и аз получих в далечната 1989 година. Един цял свят с много възможности, населен от свободни хора с широта на погледа. В годините този свят се обогати и разшири и днес възможностите за учениците в ТУЕС са много повече.
ТУЕС за мен е също символ на успех, постигнат с труд и постоянство и гордост за мен, като част от това общество.
От годините, прекарани в ТУЕС имам съзвездие от спомени. Те са свързани с часовете по автоматизирано проектиране в електрониката и програмиране. Там, наред с практическите познания и умения, открих инженерния подход към проблемите, важността на изискванията и детайлите. Наред с първоначалното съставяне на електрическата схема и симулациите, беше вълнуващо оформянето на печатните платки, съобразяването на множество правила и изисквания, често противоречиви и в крайна сметка, заедно със софтуера на системата – създаването на един жив електронен организъм.
Ранното осмисляне на тези знания ми позволи в последните класове с ТУЕС и развитието ми след това да придобия общ систематичен подход към електронните системи от гледна точка на тяхната функционалност – съвкупност от хардуер и софтуер.
Випуск 1995 | Съоснователят на Телерик, Телерик Академия и Кампус X
Аз бях силно мотивиран да уча точно в ТУЕС, въпреки че по онова време беше много младо и още недоказано училище. Но скоро след като започнах осъзнах, че са ме приели не в средно училище, а направо в нещо като университет. Всичко беше много по-сериозно и по-практически насочено – и това адски ми харесваше. Още от 4-ти клас имах някакъв компютър у нас и поназнайвах неща, като просто програмиране и асемблиране (и поправка) на техниката. Но нямах теоретичната основа, за да разбера как всъщност работи всичко. Това ми даде ТУЕС – от голямата картина и фундаменталните принципи, до практическите похвати и упражнения.
Спомням си как ми просветна, когато научих какво е P-N преход, транзистор и фотолитография. Как с карти на Вейч можеш да конвертираш една функция в интегрална схема. Всичко се навърза и ми стана 10 пъти по-интересно, защото вече имах самочувствието, че знам на принципно ниво как функционира всичко електронно около нас.
Иначе нашето време беше много интересно. В 8-ми клас бяхме в „детската градина“ до пазарчето на Младост-1. В 9-ти клас бяхме в „10-то“ училище, защото нямаше място в основната сграда на ТУЕС. Учихме в събота и базата беше примитивна. Но това не ни правеше впечатление – формата не беше важна, а съдържанието. ТУЕС ни даде много и това е изцяло заслуга на супер отдадените преподаватели и директори през годините. Поклон пред тях за усърдието, любовта и креативността, изправени пред трудната задача да предадат доста комплексни понятия на „деца“ – защото ние си бяхме такива.
ТУЕС беше казармата, която нашето поколение нямаше
Практическите знания в ТУЕС са неоспорими, както и възможностите за практическо развитие благодарение на преподавателския колектив от ветерани в бранша. Неслучайно стажантските програми представляват сериозен интерес за редица фирми в индустрията, които презентират и се „борят“ за вниманието на завършили единадесетокласници. Това е сериозен сигнал за връзката между ТУЕС и бизнеса.
Но най-основното качество на ТУЕС е дисциплината, съвместните проекти, изграждането на силен колектив, достъп до обучения и уъркшопи от външни експерти, хакатони и презентации пред бранша, школи като Cisco академията – практически насочена програма от задължителни и свободно-избираеми занимания.
Дипломната работа е един добър пример за школата на ТУЕС. Практически липсва еквивалент в кое да е училище – изграждането на професионален и внимателно документиран проект върху нова технология на ниво дипломиране от елитен университет дава възможност за пълно развитие и категоричен скок напред за талантите в школата на училището. Аз лично изграждах CMS система върху JSF, което ми откри няколко работни позиции на първо време и възможност за консултантска дейност в сферата на content management системите през последните 10 години.
Влязох в ТУ с идеята, че със знанията от ТУЕС там ще ми е лесно и ще мога да се фокусирам повече върху работи и други занимания – и така и стана.
В ТУЕС отрано се оформи професионалният ми път – научих се от какво е съставен компютърът и как да си говоря с него, научих как работят мрежите, как да съставям алгоритми, да намирам решения, да подобрявам или да работя с ограничени ресурси.
Имам много спомени и не мога да си избера най-ярък – походите на Витоша за часовете по физкултура; радостта, когато първият робот с Ардуино тръгне и се засили в стената; това важен проект в последния момент да спре да работи. В междучасията, когато времето е топло и не пишехме протоколи, играехме волейбол на двора и сваляхме по някой и друг прозорец. Беше и приключение да пътувам от Люлин до Младост за първите часове сутрин, защото все още имаше метро само до Сердика и отнемаше доста време да стигна. И то само защото искам да уча компютри…
Един от ярките спомени са всъщност приятелите, които намерих в ТУЕС, с които след това сигурно над 10 години се виждахме всеки последен понеделник на месеца. Голям спомен за мен бе, как се събирахме вкъщи да учим и да си обясняваме цифрови схеми, как ходихме събота сутрин на Електротехника, Физика и Електронни елементи, защото в ТУЕС се учеше и събота, как ходихме на физическо в сряда, как играехме карти извън училището и ни замръзваха ръцете. Но най-важното, което не само аз, но и всички мои съученици си спомняме е как преподавателите ни даваха много повече отколкото те самите имаха. Някои от тях даваха наистина много за нас.
Випуск 2008 | Завършена магистърска програма в Льовенския университет (Белгия)
ТУЕС за мен е първата ми истинска alma mater. Нещата, които съм научил там, ми помагат и до днес. В работата ми непрекъснато се налага да боравя с технически концепции, зад чието разбиране стои именно петгодишното ми обучение в ТУЕС. Това е и причината колегите ми често да ме наричат “хибрид” – аз не се вписвам идеално нито в профила на юрист, нито в този на инженер. Винаги стоя някъде по средата. Това нямаше да е възможно без опита, знанията и интереса към технологиите, който ТУЕС винаги е поддържал у мен.Дължа много от това на прекрасните преподаватели, които са оставили отпечатъка си върху мен – със специални благодарности към Веселка Христова, Бистра Башева, Люси Каракехайова, Мариана Крачунова, Маргарита Радославова, Любо Чорбаджиев, Тони Даскалова и много, много други, списъкът е дълъг!
Много са и спомените от ТУЕС. От ходенето на училище в събота, през часовете по литература, които за мен бяха любими, до терминалите с gentoo (дано не бъркам!) в часовете по обектно-ориентиране програмиране и програмирането на (вече) праисторическия Intel 8051 в часовете по електронноизчислителни машини… Такива дребни на пръв поглед детайли са в основата на споделени спомени, които за мен правят ТУЕС много повече от училище.
Първо, това е мястото, което многократно ми разшири кръгозора на знанията в ИТ областта, задоволявайки моето любопитство и желанието ми да разбера всичко за компютрите. Към края на обучението си аз знаех, как компютрите работят на всички нива, започвайки от атоми и електрони до отделни електронни елементи, до прости аналогови и цифрови схеми, до по-сложни схеми и модули в централния процесор, до машинни инструкции, до езици за програмиране на високо ниво, до софтуерни компоненти в един компютър и до мрежи от компютри. Това е една невероятна база от знания, която ми позволи да избера правилния за мен път за бъдещото ми развитие и спомогна за моя успех.
Второ, ТУЕС е мястото, където започна моята професионална кариера. Аз осъществих дипломната си работа във фирма-партньор на ТУЕС (ЕКоКоМС ООД), което ми даде възможност да добия безценен практически опит, работейки със специалисти в областта на телекомуникационната техника. Благодарение на тази практика ми беше сравнително лесно да намеря и следващата си професионална позиция в Nokia.
Трето, винаги ще свързвам ТУЕС с дългосрочните приятелства, които се развиха там, както и с изключително отдадените преподаватели, от които съм научил толкова много. Искам да изкажа голямата си благодарност на Стела Стефанова, Любомир Чорбаджиев, Лидия Христова, Лидия Иванова, Валентин Иванов, Валентин Хинков, Чавдар Дунчев, Мила Нейкова, Бистра Башева, Нина Митова и Антоанета Даскалова.
Имам много ярки спомени с всеки един от тези преподаватели – много „аха-моменти“, в които съм разбрал как функционира нещо, както и моменти, в които учителите са споделяли ценен житейски опит, за да ни направят по-добри хора. Един от първите ми спомени е когато с Мила Нейкова в 8-ми клас програмирахме две решения на Кулата на Ханой – итеративно и рекурсивно. В началото не разбрах рекурсивното решение, но с малко повече обяснения и размисъл изведнъж го схванах. Бях смаян, колко лесно и елегантно е рекурсивното решение. Този момент отключи един нов начин за мислене за мен и ми показа колко е важно един проблем да се вижда от различни гледни точки. Започнах да търся и други подходи за програмиране с такова голямо приложение. За щастие, ТУЕС продължаваше да отговаря на въпросите ми и да ми помага да задоволя любопитството си.
За мен ТУЕС е място, от което започна едно невероятно пътешествие. ТУЕС дава възможност на любознателните да открият възможностите на технологиите. От малък четях много книги, а сферата на технологиите винаги е била много интересна за мен. Така изборът на училище беше ясен.
Стартът в ТУЕС беше труден. Нивото на училището винаги е било високо – изискванията към самодисциплината и самоорганизацията на учениците са съизмерими с тези на студентите в Техническия университет. Учехме 6 дни в седмицата, а аз живея близо до София и пътуването до училище си беше истинско приключение, особено предвид факта, че тогава нямаше метро. Поради всеизвестните проблеми със сградния фонд на училището, прекарвахме доста време блуждаейки между 10-то училище в Младост 1 и познатата сега основна сграда на ТУЕС – зиме, лете, в жега и студ, често спринтиращи, за да хванем следващия час.
А в същите тези часове често обстановката беше нажежена – дали от разгорещен исторически спор, дали от сгрешена схема с ценерови диоди, дали от „криво“ уравнение по математика… Именно тези моменти на „титаничен сблъсък“ на възгледи и характери са се запечатали в съзнанието ми, а и в голяма степен са спомогнали за оформянето ми като характер.
ТУЕС, защото училището и неговият уникален модел са основа на IT бранша в България. Независимо в каква посока поема всеки туесар след завършването си, всички ние сме свързани с приключението, през което сме преминали, докато сме учили тук. Радвам се на успехите на ТУЕС. Учениците се представят впечатляващо не само на училищния хакатон Hack TUES, но и на външни състезания от всякакъв вид, показвайки на какво са способни туесарите.
Випуск 1995 | Тийм лидер старши QA в Astea Solutions
ТУЕС направи прехода от детството към възрастността за нас да е прекрасен, романтичен и приключенски период на приятелства, близост, сплотеност, веселби и сълзи, в една променлива и нестабилна, но много дружелюбна и грижовна среда. Даде ни основа да се формираме като личности, които умеят да ценят себе си, околните, труда и усилията да пребориш проблемите, и радостта да посрещнеш успехите.
В ТУЕС развих знания и умения за актуалните тогава технологии, утвърдих аналитичното си мислене и доразвих възприятието си за света. Срещнах професионалисти в различни области в лицето на преподавателите ни и истински приятели, които и до днес са важна част от живота ми.
Випуск 2007 | Expert in telecommunications and computer networks in Smartcom
ТУЕС за мен е символ на братство – независимо къде, по какъв повод и в каква ситуация се засичам с туесари, винаги успяваме да се разберем с две думи. Знам, че мога да разчитам на човека срещу мен. Усеща се чувството за принадлежност към едно сплотено „общество“.
Владислав Янков
Випуск 1995 | Sales Manager at Equinix TelecityТУЕС промени моя живот, а от там и на моите близки. Училището ми даде среда, знания и опит с които на 30 години вече бях постигнал всичките си мечти (в личен и професионален план), а вече приближавайки 40 знам, че най-доброто тепърва предстои.
През тези 20 години работих в стартиращи компании, корпорации и дори сам създадох компания, заедно с други съученици от ТУЕС. Сега тя е част от най-голямата компания в своята сфера. Преди компютрите бяха екзотика, сега са нещо нормално от нашия живот, а предизвикателството е да сме подготвени за утрешния ден. ТУЕС ще ви разкрие тайните на Вселената, вие имате свободата да я завладеете.
Явор Трифонов
Випуск 1999 | VP Cloud and Integrations at Chaos GroupЗа мен ТУЕС беше страхотна платформа за знания и трайни приятелства. Във всяка фаза от своята кариера - като програмист, дизайнер на симулации на бизнес процеси, мениджмънт консултант и предприемач - продължавам да откривам успели ТУЕС-ари, от които да почерпя опит. ТУЕС наистина е общност със силно чувство за принадлежност, която остава като актив дълго след дипломирането.
Мирослав Стойчев
Випуск 1999 | VP Training and Certification, Chaos GroupТУЕС е едно от малкото училища в България, които наистина помагат на учениците си да се научат да мислят. Освен, че получаваш технически умения, които са високо ценени на пазара на труда, в ТУЕС се научаваш на отговорност, тъй като учителите се държат с теб по-скоро като с колега и партньор отколкото като с дете, което трябва да попие даден обем информация.
Мартин Липовски
Випуск 1999 | Ръководител oтдел Инсталационни Инженери в TelelinkВ ТУЕС младите хора имат възможност да се докоснат до най-новото в информационните технологии, да се запознаят с най-добрите специалисти на пазара в тази сфера. Паралелно с това те се учат да работят в екип и да бъдат част от един голям колектив. Всичко това полага основите завършилите ТУЕС да бъдат сред водещите и много уважавани специалисти, не само в България, но и в цял свят.
Александър Бонев
Випуск 1995 | Director Engineering Services in VMwareТУЕС ми даде както хляб ръцете, така и хоби – прекарвам по 12-14 часа зад екрана всеки ден . Даде ми и много приятели, с които поддържаме здрава връзка. Значи много за мен, това е! А спомени много, трудно е да избера. И все пак…
Помня колко исках да науча за компютрите, след като в къщи се появиха случайно някакви книжки по темата. После отнякъде разбрах за „това училище в Младост“, и заявих вкъщи, че искам да уча там. Помня колко се вълнувах, когато влязохме в компютърната зала за първи път – учехме как да използваме компютър с MS-DOS. Първите 1-2 години нямах домашен компютър и тези часове бяха супер чакани от мен.
Помня разходките през полето до 10- то училище и обратно. Ужасът да те изпитват по литература. Бръмченето на зъболекарската машинка. Тръпката да запишеш 20+ дискети архив с нова игра или инсталацията на Windows 95, и те да се прочетат успешно вкъщи. Тоновете дефектни дискети, които се бяха появили на партера и вземахме десетки с надеждата поне някоя да работи ОК. Кефът да си сметнал правилно някаква безумна двоична аритметика. Да се потиш над схема с операционен усилвател (така не ги разбрах до последно). Да ти мине симулацията на платка. Да отидеш до БАН за най-новата антивирусна програма. Да те заведат организирано на изложение в НДК и да видиш за пръв път cd-rom, звукова карта, 486 и 3D игра с говор и музика…
Симеон Иванов
Випуск 1994 | IoT in SmartcomТУЕС за мен е една голяма възможност за всички, която и аз получих в далечната 1989 година. Един цял свят с много възможности, населен от свободни хора с широта на погледа. В годините този свят се обогати и разшири и днес възможностите за учениците в ТУЕС са много повече.
ТУЕС за мен е също символ на успех, постигнат с труд и постоянство и гордост за мен, като част от това общество.
От годините, прекарани в ТУЕС имам съзвездие от спомени. Те са свързани с часовете по автоматизирано проектиране в електрониката и програмиране. Там, наред с практическите познания и умения, открих инженерния подход към проблемите, важността на изискванията и детайлите. Наред с първоначалното съставяне на електрическата схема и симулациите, беше вълнуващо оформянето на печатните платки, съобразяването на множество правила и изисквания, често противоречиви и в крайна сметка, заедно със софтуера на системата – създаването на един жив електронен организъм.
Ранното осмисляне на тези знания ми позволи в последните класове с ТУЕС и развитието ми след това да придобия общ систематичен подход към електронните системи от гледна точка на тяхната функционалност – съвкупност от хардуер и софтуер.
Светозар Георгиев
Випуск 1995 | Съоснователят на Телерик, Телерик Академия и Кампус XАз бях силно мотивиран да уча точно в ТУЕС, въпреки че по онова време беше много младо и още недоказано училище. Но скоро след като започнах осъзнах, че са ме приели не в средно училище, а направо в нещо като университет. Всичко беше много по-сериозно и по-практически насочено – и това адски ми харесваше. Още от 4-ти клас имах някакъв компютър у нас и поназнайвах неща, като просто програмиране и асемблиране (и поправка) на техниката. Но нямах теоретичната основа, за да разбера как всъщност работи всичко. Това ми даде ТУЕС – от голямата картина и фундаменталните принципи, до практическите похвати и упражнения.
Спомням си как ми просветна, когато научих какво е P-N преход, транзистор и фотолитография. Как с карти на Вейч можеш да конвертираш една функция в интегрална схема. Всичко се навърза и ми стана 10 пъти по-интересно, защото вече имах самочувствието, че знам на принципно ниво как функционира всичко електронно около нас.
Иначе нашето време беше много интересно. В 8-ми клас бяхме в „детската градина“ до пазарчето на Младост-1. В 9-ти клас бяхме в „10-то“ училище, защото нямаше място в основната сграда на ТУЕС. Учихме в събота и базата беше примитивна. Но това не ни правеше впечатление – формата не беше важна, а съдържанието. ТУЕС ни даде много и това е изцяло заслуга на супер отдадените преподаватели и директори през годините. Поклон пред тях за усърдието, любовта и креативността, изправени пред трудната задача да предадат доста комплексни понятия на „деца“ – защото ние си бяхме такива.
Марио Пешев
Випуск 2008 | CEO DevriXТУЕС беше казармата, която нашето поколение нямаше
Практическите знания в ТУЕС са неоспорими, както и възможностите за практическо развитие благодарение на преподавателския колектив от ветерани в бранша. Неслучайно стажантските програми представляват сериозен интерес за редица фирми в индустрията, които презентират и се „борят“ за вниманието на завършили единадесетокласници. Това е сериозен сигнал за връзката между ТУЕС и бизнеса.
Но най-основното качество на ТУЕС е дисциплината, съвместните проекти, изграждането на силен колектив, достъп до обучения и уъркшопи от външни експерти, хакатони и презентации пред бранша, школи като Cisco академията – практически насочена програма от задължителни и свободно-избираеми занимания.
Дипломната работа е един добър пример за школата на ТУЕС. Практически липсва еквивалент в кое да е училище – изграждането на професионален и внимателно документиран проект върху нова технология на ниво дипломиране от елитен университет дава възможност за пълно развитие и категоричен скок напред за талантите в школата на училището. Аз лично изграждах CMS система върху JSF, което ми откри няколко работни позиции на първо време и възможност за консултантска дейност в сферата на content management системите през последните 10 години.
Марио Бенов
Випуск 2012 | Frontend Developer at Haemimont ADВлязох в ТУ с идеята, че със знанията от ТУЕС там ще ми е лесно и ще мога да се фокусирам повече върху работи и други занимания – и така и стана.
В ТУЕС отрано се оформи професионалният ми път – научих се от какво е съставен компютърът и как да си говоря с него, научих как работят мрежите, как да съставям алгоритми, да намирам решения, да подобрявам или да работя с ограничени ресурси.
Имам много спомени и не мога да си избера най-ярък – походите на Витоша за часовете по физкултура; радостта, когато първият робот с Ардуино тръгне и се засили в стената; това важен проект в последния момент да спре да работи. В междучасията, когато времето е топло и не пишехме протоколи, играехме волейбол на двора и сваляхме по някой и друг прозорец. Беше и приключение да пътувам от Люлин до Младост за първите часове сутрин, защото все още имаше метро само до Сердика и отнемаше доста време да стигна. И то само защото искам да уча компютри…
Кирил Митов
Випуск 2004 | President of AxlessoftЕдин от ярките спомени са всъщност приятелите, които намерих в ТУЕС, с които след това сигурно над 10 години се виждахме всеки последен понеделник на месеца. Голям спомен за мен бе, как се събирахме вкъщи да учим и да си обясняваме цифрови схеми, как ходихме събота сутрин на Електротехника, Физика и Електронни елементи, защото в ТУЕС се учеше и събота, как ходихме на физическо в сряда, как играехме карти извън училището и ни замръзваха ръцете. Но най-важното, което не само аз, но и всички мои съученици си спомняме е как преподавателите ни даваха много повече отколкото те самите имаха. Някои от тях даваха наистина много за нас.
Иво Емануилов
Випуск 2008 | Завършена магистърска програма в Льовенския университет (Белгия)ТУЕС за мен е първата ми истинска alma mater. Нещата, които съм научил там, ми помагат и до днес. В работата ми непрекъснато се налага да боравя с технически концепции, зад чието разбиране стои именно петгодишното ми обучение в ТУЕС. Това е и причината колегите ми често да ме наричат “хибрид” – аз не се вписвам идеално нито в профила на юрист, нито в този на инженер. Винаги стоя някъде по средата. Това нямаше да е възможно без опита, знанията и интереса към технологиите, който ТУЕС винаги е поддържал у мен.Дължа много от това на прекрасните преподаватели, които са оставили отпечатъка си върху мен – със специални благодарности към Веселка Христова, Бистра Башева, Люси Каракехайова, Мариана Крачунова, Маргарита Радославова, Любо Чорбаджиев, Тони Даскалова и много, много други, списъкът е дълъг!
Много са и спомените от ТУЕС. От ходенето на училище в събота, през часовете по литература, които за мен бяха любими, до терминалите с gentoo (дано не бъркам!) в часовете по обектно-ориентиране програмиране и програмирането на (вече) праисторическия Intel 8051 в часовете по електронноизчислителни машини… Такива дребни на пръв поглед детайли са в основата на споделени спомени, които за мен правят ТУЕС много повече от училище.
Димитър Асенов
Випуск 2005 | GoogleВиждам ТУЕС в няколко различни перспективи.
Първо, това е мястото, което многократно ми разшири кръгозора на знанията в ИТ областта, задоволявайки моето любопитство и желанието ми да разбера всичко за компютрите. Към края на обучението си аз знаех, как компютрите работят на всички нива, започвайки от атоми и електрони до отделни електронни елементи, до прости аналогови и цифрови схеми, до по-сложни схеми и модули в централния процесор, до машинни инструкции, до езици за програмиране на високо ниво, до софтуерни компоненти в един компютър и до мрежи от компютри. Това е една невероятна база от знания, която ми позволи да избера правилния за мен път за бъдещото ми развитие и спомогна за моя успех.
Второ, ТУЕС е мястото, където започна моята професионална кариера. Аз осъществих дипломната си работа във фирма-партньор на ТУЕС (ЕКоКоМС ООД), което ми даде възможност да добия безценен практически опит, работейки със специалисти в областта на телекомуникационната техника. Благодарение на тази практика ми беше сравнително лесно да намеря и следващата си професионална позиция в Nokia.
Трето, винаги ще свързвам ТУЕС с дългосрочните приятелства, които се развиха там, както и с изключително отдадените преподаватели, от които съм научил толкова много. Искам да изкажа голямата си благодарност на Стела Стефанова, Любомир Чорбаджиев, Лидия Христова, Лидия Иванова, Валентин Иванов, Валентин Хинков, Чавдар Дунчев, Мила Нейкова, Бистра Башева, Нина Митова и Антоанета Даскалова.
Имам много ярки спомени с всеки един от тези преподаватели – много „аха-моменти“, в които съм разбрал как функционира нещо, както и моменти, в които учителите са споделяли ценен житейски опит, за да ни направят по-добри хора. Един от първите ми спомени е когато с Мила Нейкова в 8-ми клас програмирахме две решения на Кулата на Ханой – итеративно и рекурсивно. В началото не разбрах рекурсивното решение, но с малко повече обяснения и размисъл изведнъж го схванах. Бях смаян, колко лесно и елегантно е рекурсивното решение. Този момент отключи един нов начин за мислене за мен и ми показа колко е важно един проблем да се вижда от различни гледни точки. Започнах да търся и други подходи за програмиране с такова голямо приложение. За щастие, ТУЕС продължаваше да отговаря на въпросите ми и да ми помага да задоволя любопитството си.
Веселин Алекснадров
Випуск 1996 | Software AG BulgariaЗа мен ТУЕС е място, от което започна едно невероятно пътешествие. ТУЕС дава възможност на любознателните да открият възможностите на технологиите. От малък четях много книги, а сферата на технологиите винаги е била много интересна за мен. Така изборът на училище беше ясен.
Стартът в ТУЕС беше труден. Нивото на училището винаги е било високо – изискванията към самодисциплината и самоорганизацията на учениците са съизмерими с тези на студентите в Техническия университет. Учехме 6 дни в седмицата, а аз живея близо до София и пътуването до училище си беше истинско приключение, особено предвид факта, че тогава нямаше метро. Поради всеизвестните проблеми със сградния фонд на училището, прекарвахме доста време блуждаейки между 10-то училище в Младост 1 и познатата сега основна сграда на ТУЕС – зиме, лете, в жега и студ, често спринтиращи, за да хванем следващия час.
А в същите тези часове често обстановката беше нажежена – дали от разгорещен исторически спор, дали от сгрешена схема с ценерови диоди, дали от „криво“ уравнение по математика… Именно тези моменти на „титаничен сблъсък“ на възгледи и характери са се запечатали в съзнанието ми, а и в голяма степен са спомогнали за оформянето ми като характер.
ТУЕС, защото училището и неговият уникален модел са основа на IT бранша в България. Независимо в каква посока поема всеки туесар след завършването си, всички ние сме свързани с приключението, през което сме преминали, докато сме учили тук. Радвам се на успехите на ТУЕС. Учениците се представят впечатляващо не само на училищния хакатон Hack TUES, но и на външни състезания от всякакъв вид, показвайки на какво са способни туесарите.
Таня Динева
Випуск 1995 | Тийм лидер старши QA в Astea SolutionsТУЕС направи прехода от детството към възрастността за нас да е прекрасен, романтичен и приключенски период на приятелства, близост, сплотеност, веселби и сълзи, в една променлива и нестабилна, но много дружелюбна и грижовна среда. Даде ни основа да се формираме като личности, които умеят да ценят себе си, околните, труда и усилията да пребориш проблемите, и радостта да посрещнеш успехите.
Виктория Антонова
Випуск 2006 | Worker in PPDВ ТУЕС развих знания и умения за актуалните тогава технологии, утвърдих аналитичното си мислене и доразвих възприятието си за света. Срещнах професионалисти в различни области в лицето на преподавателите ни и истински приятели, които и до днес са важна част от живота ми.
Редостина Герчева
Випуск 2007 | Expert in telecommunications and computer networks in SmartcomТУЕС за мен е символ на братство – независимо къде, по какъв повод и в каква ситуация се засичам с туесари, винаги успяваме да се разберем с две думи. Знам, че мога да разчитам на човека срещу мен. Усеща се чувството за принадлежност към едно сплотено „общество“.