Юлски приключения в Троян - 2026

В разгара на юли петдесет ученици от ТУЕС оставихме столицата и поехме към Троянския край. Между 6 и 10 юли 2026 г. маршрутът ни премина през пещери и водопади, древна крепост, възрожденски улици, манастирски дворове и зали, съхранили майсторството на поколения българи. С отдалечаването от София сградите отстъпиха пред зелените склонове на Предбалкана, а познатото от уроците започна да придобива образ и осезаемо присъствие.

Първата ни спирка беше Съева дупка край село Брестница. Скалният вход ни въведе в подземни галерии и зали, където летният зной остана далеч зад нас. В полумрака светлината открояваше сталактити, сталагмити и варовикови форми, изваяни с неизмеримото търпение на времето. Едни напомняха фигури, а други оставяха въображението свободно да открива свои образи сред камъка.

След беседата се разделихме на две групи. Част от нас разгледаха Музея на спелеологията и се запознаха с труда и снаряжението на пещерните изследователи, а останалите решаваха загадки и пъзели.

По пътя към Троян спряхме при Состра – римски кастел край древната Виа Траяна. Сред каменните основи за кратко се озовахме по следите на пътя, свързвал някога Дунав с Филипополис, а общата снимка запечата срещата ни с миналото на района.

Вторият ден започна в Къкринското ханче – място, пред което шумът естествено стихва. По време на беседата проследихме събитията около залавянето на Васил Левски и разгледахме възстановените помещения. В двора паметникът на Апостола, старият бряст и мемориалните знаци придадоха осезаема близост на историята.

От Къкрина продължихме към Деветашката пещера. Огромният ѝ вход и високите каменни сводове се отваряха към небето чрез естествени отвори, през които светлината се спускаше на широки лъчи. Пространството напомняше неръкотворен храм от камък, въздух и светлина, чието величие трудно се побираше в снимка.

След обяда се отправихме към Крушунските водопади. Екопътеката се промъкваше през гъста зеленина, над бистри потоци и край варовикови прагове, по които водата се разпиляваше на светли струи. Синият вир и Тайният водопад превърнаха разходката в едно от най-живописните преживявания по маршрута.

Третият ден започна в Природонаучния музей в Черни Осъм, разположен до Националното училище за планински водачи. Животинският свят на Стара планина се разкриваше чрез природни картини, разнообразни видове и звуци, които създаваха усещане за разходка из планината и напомняха колко крехко е нейното равновесие.

Следващата ни спирка беше Троянският манастир. Оживлението от пътя отстъпи пред тишината на каменните стени и сенчестите чардаци. Докоснахме се до чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“, разгледахме стенописите на Захари Зограф и си припомнихме за основания тук от Васил Левски монашески революционен комитет – свидетелство за връзката между вярата и историята.

В Орешак посетихме Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата, където керамиката, дърворезбата и тъканите разкриваха живата приемственост на българското майсторство. По-късно в Музея на народните художествени занаяти в Троян проследихме развитието на грънчарството, иконописта и тъкачеството. Особено силно впечатление остави троянската керамика със своите земни багри и характерни шарки.

Четвъртият ден ни отведе в Ловеч. Калдъръмените улици, каменните зидове и възрожденските къщи на „Вароша“ пазеха миналото като жива част от облика на града. Оттам се изкачихме до паметника на Васил Левски и останките от средновековната крепост, а панорамата към покривите, извивките на Осъм и зелените склонове бързо ни накара да забравим стръмния път.

В Музея „Васил Левски“ се доближихме до делото и личността на Апостола, а Драсовата и Рашовата къща разкриха възрожденския бит. Така голямата история придоби човешки измерения чрез вещите, стаите и съдбите на конкретни хора.

Преминахме и по Покрития мост – най-разпознаваемия символ на Ловеч, възстановен по образеца на творението на Кольо Фичето. Денят завърши в Старата градска баня „Дели Хамам“, където прожекцията за водата съживи миналото чрез образ, звук и светлина.

В последната сутрин поехме към Карлуково. Националният пещерен дом „Петър Трантеев“, кацнал над долината на Искър, подсказваше, че ни предстои още една среща с величието на природата. Проходна се разтвори пред нас с огромните си входове и каменен свод, а „Божиите очи“ пропускаха небесната светлина. Пътешествието започна в полумрака на Съева дупка и завърши отново под земята, но този път небето надничаше през самия камък.

Когато автобусът пое към София, умората се усещаше, но разговорите се връщаха към преживяното. Петте дни събраха подземни светове и открити гледки, героични страници, духовна тишина и занаятчийска красота – пълноценно пътуване през природното и културното богатство на България.

Сърдечно благодарим на преподавателите Бистра Башева, Ива Захариева, Георги Пърков, Полина Дудева и Виктория Клинчарова за грижата, добрата организация и възможността да преживеем всичко това заедно, на туроператор Романтик Холидейз ООД, както и на всички, чиито усилия останаха зад видимата част на пътуването.

Екскурзията беше осъществена по Националната програма „България - образователни маршрути“, финансирана по Програма „Образование“ 2021-2027 и съфинансирана от Европейския съюз.

Александър Тачев