Копривщица 2022
На 10 декември нашата група: ученици от 9., 10. и 11. Клас и с преподавателите ни - Бистра Башева, Лидия Иванова и Ива Захариева - потегли на екскурзия до Копривщица с влак!
Съботният ден започна по тъмно, с дъжд и необичайно рано - още в 7:00 часа бяхме на централната ж.п. гара. Въпреки ранния час сред нас цареше вълнение, тъй като някои все още не бяха пътували с влак, докато други се оказаха редовни пътници на БДЖ.
Не след дълго се качихме на нашия влак, теглен от локомотив, носещ името на цар Симеон Велики. Още ме е яд, че не запяхме ”Край Босфора шум се вдига…”. Щеше да бъде още по-триумфално отпътуване :-))
Въпреки малкото сън и мъгливото време навън, в купетата цареше оживено настроение през целия път. Преди да се усетим, бяхме пристигнали на гара Копривщица, изградена във възрожденски стил. Имахме и официален посрещач - симпатично копривщенско куче. Така де - елитни екскурзианти са пристигнали!
В слънце, огън или дъжд туесари бодро крачат нашир и надлъж!
Копривщица ни посрещна, кокетно сгушена между два хълма. От центъра се насочихме към
къщата музей на Димчо Дебелянов.
Уредниците ни запознаха с житието и творчеството на най-нежния български поет. Четейки
елегията ”Да се завърнеш в бащината къща”, вече ще имаме по-ясна представа за Дома като място на уют и защитеност...и за Майката, застинала в очакване нейният син да се завърне...(вижте долу, вдясно).
След разглеждането на Дебеляновата къща поехме към къщата музей на Тодор Каблешков, построена в характерния за града възрожденски стил. Запознахме се с важни факти от живота на видния революционер, с участието му в Априлското въстание. Впрочем знаете ли, че Каблешков е първият преводач на романа “Граф Монте Кристо” от френски?
Останахме силно впечатлени и от интериора на къщата, от дърворезбата по таваните - оттам греят слънца! Ако не вярвате, вижте следващата снимка.
Следващата къща във възрожденски стил, която посетихме, бе Лютовата. Построена през 1854 г., къщата, паметник на възрожденската архитектура и бит, ни отвори прозорец към живота на заможния българин през Възраждането.
Накрая посетихме Музея на просветното дело, представящ развитието на образованието във възрожденска Копривщица. Двете възстановки - на килийно и на взаимно училище - се оказаха особено интересни за изучаващите компютърни технологии.
( Само ги вижте колко са ентусиазирани в усвояването на материала с писане върху пясък!)
Ах, тази снимка!
Един от двамата ни чудесни фотографи е уловил революционният порив на българите в Априлското въстание по неподражаем начин! Вижте този конник, който надскача в устрема си покривите и зидовете на благоразумните и примирените! Вазов и Ботев биха оценили тази снимка...Е, кабели тогава не е имало.
Това бе краят на нашата обиколка в Копривщица. Оставаха едва два часа до влака ни за прибиране. Имахме свободата да ги прекараме както желаем - част от нас продължиха своята обиколка, а други бързаха да обядват в класическа копривщенска кръчма.
Твърде скоро се наложи да хванем нашия влак за София.
Специални благодарности на нашите преподаватели – ст. пр. Бистра Башева, ст.пр. Лидия Иванова и ст. пр. Ива Захариева,
както и на двамата ни всеотдайни фотографи - Никола и Тихомир,
както и на Българските държавни железници, без които тази екскурзия нямаше да бъде възможна, а пътеписът е дело на Ива Маринова и Божидар Павлов.
Повече снимки можете да видите тук.