Hack TUES - големият взрив... или как започна всичко

Знаете, че Hack TUES е едно от най-значимите събития за училището ни!

Възниква като ученическа инициатива - и е единствената по рода си такава - от ученици за ученици. Предполагали ли сте, че идеята се заражда, след един отказ за участие в друг хакатон? И тогава негативът се превръща в позитив, като провокира създаването на едно емблематично събитие - Hack TUES.

Затова реших да се срещна с инициаторите на Hack TUES - първите организатори, туесари и наши приятели. 

Представям ви Стоил Стоилов, преподавател в ТУЕС по това време. Господин Стоилов е и наставник на първия организационен екип. Срещнах се с част от него, а именно:  Маргарита Илиева, Мартин Димитров, Ванеса Стойнова и Радостин Ангелов, всички випуск 2017 г., както и Мартин Павлов, бивш туесар.

Споделям с вас тяхната гледна точка за първия Hack TUES:

1. Как се зароди идеята за хакатона?

  • Мартин Димитров: Идеята беше моя, на Вальо и на Радо. Ние обичахме да ходим по хакатони, но ни забраниха да участваме в HackFMI, защото не сме студенти.  Това ни провокира да си направим наш хакатон. И така първият Hack TUES започна да се организира през 2015 г.

    10 човека, ученици от  10А, 10Б и 10В клас  започнахме да работим - от идеята до изпълнението, за да се случи хакатона в ТУЕС, както се казва „на мускули“…

2. Представяли ли сте си, че събитието ще стигне до мащабите, които е в момента?

  • Радо: Аз на първо място не вярвах, че ще се осъществи, пък камо ли, че ще стигне до тези мащаби.
  • Маргарита: Нямах надежди, че ще стане толкова масово събитие. Много ми се искаше това да се превърне в традиция и да се развива, да се включват все повече ученици и желанието им за участие само да нараства.

3. Как събрахте екипа?

  • Маргарита: Видях как Вальо и Марто говореха със Стоил. Аз минавах и се заслушах. Изведнъж Стоил ми вдигна ръката. Нямах идея за какво става въпрос. Оказа се, че Стоил е харесал идеята, казал е, че ще ги подкрепи и като е попитал кой друг ще участва, ми е вдигнал ръката.

  • Стоил: От моята гледна точка - казах си “Абе това няма да е работа за трима човека, дайте да съберем още”. В момента, в който минеше някой, когото познавах от класовете и си имахме приказка, го хващах. 

    Все ентусиасти се събраха в екипа. Мартин Павлов беше осми клас и още след първите два часа ме беше взел за пръв приятел и говореше някакви неща от сорта на: “Ееее, моят добър приятел Стоил”. Винаги като ме видеше по коридорите ме разпитваше. Всички останали бяха 10. клас по време на първия хакатон и 11. клас по време на втория.

4. Тогава имаше ли точно изразени позиции за всеки член на екипа, както е в момента (координатор, логистика...)?

  • Маргарита: Всеки беше хванал дадена насока, но не си го бяхме казали официално. Бяхме като startup компания с плоска структура. Имаше хора за спонсорствата, аз горе-долу се занимавах с организацията, Неси ни помагаше с логистиката. Стоил ни помагаше с абсолютно всичко.

5. Как организацията на това събитие помогна на бъдещото Ви развитие?

  • Маргарита: Помогна ми с това да повярвам в себе си, да не се отказвам, да се боря за идеите си...да се съсредоточавам върху хората, които вярват в мен, моите съмишленици и идеите, които развивам и защитавам.
  • Радо: Самото усещане да отидеш някъде и да знаеш, че си организирал хакатон в гимназията си е приятно чувство.
  • Мартин Павлов: Доста полезна е и работата в екип, тъй като се доближава до реалността. В училище обикновено ни дават задачи индивидуално, а уменията за работа в екип са доста важни.
  • Стоил: Не става с първия отказ, трябва много пъти да си удариш главата в стената.
  • Ванеса: Осми и девети клас не сме организирали друго, освен времето за писане на домашните си. Заради хакатона видяхме как стоят нещата след училище.

И за край ...

Настроението, с което водихме този разговор, ме вдъхнови. Трудностите, през които са преминали освен усмивка са им дали безценен опит, приятелства и спомени. Това е най-ценното на нашето училище - общността. След срещата с Ванеса, Стоил, Марто, Радо, Маргарита и Мартин се замислих, как ли ще се чувствам след години, когато поредният организаторски екип на Hack TUES се свърже с нас? 

Осъзнах, колко огромно е всъщност събитието и колко голямо развитие има от 2015, точно заради приятелското отношение между хората от различни випуски, заради споделеността, заради традицията и отговорността, която е в ръцете и на организаторите и на участниците.


А какво ще е продължението? 
Ще разберете в понеделник - 16.11.2020г., когато ще Ви запозная с историята на Димитър Николов, инициатор и организатор на Hack TUES 3. 

Stay tuned ;)

Гери, 
PR - Hack TUES 7